Мандала Лотос

5.99лв.24.99лв.

Мандала Лотос  – ръчно изработен медальон, гривна, обеци или ключодържател

  • Високо качество
  • Прецизна ръчна изработка
  • Медальон: 26мм, стъклено покритие: 25 мм. верижка 48 см,
  • Обеци: Дължина на куката: 28 мм, диаметър на основата: 16 мм, диаметър на мандалата: 14 мм
  • Ключодържател: 20 мм. стъклено покритие
  • Гривна: кабошон 25 мм. дължина тяло 16 см. с удължения 22,5 см.

5.99лв.24.99лв.

Варианти
Гривна Ключодържател Комплект Медальон Обеци
Clear selection

Описание

Мандала Лотос  – ръчно изработен медальон, гривна, обеци или ключодържател

„… Тогава, възседнала Лотос,

Блестящата Богиня на Красотата, несравнената Шри,

се издигнала от вълните…“

Няма древни символи без дълбоко философско значение, като при това тяхното значение и важност нарастват с древността им -такъв е и Лотосът. Това цвете, посветено на Природата и нейните богове, изобразява Абстрактната и Конкретната Вселена и е емблема на съзидателните сили в духовната и физическата Природа. От най-древни времена то се е почитало като свещено от арийците, индусите, египтяните, а след тях и от будистите. Почитало се е в Китай и Япония и е било прието като християнска емблема от гръцката и римската църква, която, заменяйки го с лилията, го направила символ на Вестоносеца.

Обща символика: Според митопоетическата символика лотосът е първото красиво митично цвете, разцъфтяло върху застоялата мътна вода. Това го оприличава с първата проява на живота върху неутралната необятност на първичната вода. Основното образносимволно значение на лотоса е съзидателната сила, свързана с женското начало, с детеродните органи и функции на жената. Цветът на Лoтоса обикновено се сравнява с половия орган и архетипната вулва, гаранция за продължаване на рода и за възраждане. Най-популярните символни понятия, свързани с това растение са потомство, плодовитост, плодородие, здраве, слънце, разцвет и дълголетие. Лотосът е олицетворение и на възкресение, безсмъртие, целомъдрие, чистота, творческа сила, твърдост, смирение, съгласие, тишина, забрава и др. Структурата на цвета на Лотоса (център, ограден от листенца) олицетворява взаимодействието между мъжкото и женското начало. Пъпката на Лотоса е египетски и индуистки символ, познат от първите иконографии от Египет, Индия, Китай и Япония до Средиземноморските страни.

Лотосът е имал и още има своето мистично значение, тъждествено у всички народи на Земята! У индусите Лотосът е емблема на съзидателните сили на Природата, чрез посредничеството на Огъня и Водата, или Духа и Материята. „О, Ти, Предвечни! Аз виждам в Теб Брама-Твореца, седящ на престола над Лотоса!“ – гласи стих от Бхагават Гита.

Семената на Лотоса, още преди да пораснат, съдържат съвършено оформени листа и миниатюрен праобраз на това, което ще стане напълно развитото растение. Лотосът в Индия е символ на плодородната земя и дори – символ на Планината Меру. Четирите Ангела, или Гении, на четирите части на небето, Махараджи на Стансите, стоят всеки на Лотос. Лотосът е двояк праобраз на Небесния и земния Хермафродит, бидейки, така да се каже, двуполов.

В Египетсктата митология лотосът се счита за „цветът, който стои в началото“ и се е появил от първичната вода Нун. Едновременно с това за египтяните цветето е „произлязло от светлината“, като е еднакво близко и на огъня и на водата, на мрака на хаоса и на божествената светлина. „Изплуващият от водата лотос става символ на изскачащото от тъмнината слънце“ (М.Луркер). Лотосът бил растението на бог Нефертум, както и на бога на слънцето, появяващ се от първичния океан върху лотосов цвят. В Египетската книга на Мъртвите се казва, че бог Ра се появява „като златния юноша, произлязъл от лотоса.“

Според свещените древноиндийски книги, Лотоса е произлязъл от тъмнината и е разцъфтял в светлина, превръщайки се в символ на духовен разцвет и пробуда. Цветът се свързва с женското лоно и олицетворява Богинята-Майка, източник на божествения принцип, на сакралната и творческата сила. Лотусът с 8 листенца (като осемте посоки в пространството) е олицетворение на Космическата хармония. В индуистката образност от пъпа на бог Вишну изникнал лотусът, от чието венчелистче се появил Брама.

В китайската любовна литература Лотоса често се използва за образно изразяване на женското лоно или като комплимент за куртизанка (напр. „Златен лотус“). Наравно с това в Китай Л. олицетворява „чистотата и целомъдрието, плодородието и про-изводителната сила“. Съотносим е с лятото и се възприема като един от 8-те символа на щастливото предсказание.

В древна Гърция лотусът многократно се споменава от Омир и се включва в поредица от митологизирани цветя, редом с шафрана и хиацинта. Следи от символиката на Л. се открива и в християнската традиция в образите на лилията и лалето. Ос-вен цвета на Лотоса е познато и т.нар. Лотосово дърво (кири-нейски лотос или жожоба). В мюсюлманската митология лотосовото дърво се намира на седмото небе, вдясно от престола на Аллах.

Идеята за Лотоса може да бъде намерена даже и в първа глава на Книгата Битие, в главата за сътворението на Света от Елохимите. В тази идея трябва да търсим началото и обяснението на следния стих от еврейската космогония: „И каза Господ – Земята да създаде… дърво, даващо плод от своя род, семето на което е в него самото.“ Във всички първобитни религии Богът-Творец е „Син на Бащата“, т. е. Негова Мисъл, станала видима – и преди християнската ера, започвайки от Тримурти на индусите и завършвайки с трите кабалистични глави в Писанията на евреите, Триединното Божество на всеки народ е било съвсем ясно изразено в неговите алегории.

В християнската религия, във всяко изображение на Благовещението, Архангел Гавраил се явява на Дева Мария, държащ в ръка стръкче лилия. Лотосът изобразявал огъня и водата, или идеята за създаване и зараждане, поради това и стръкчето лилия, което го заменило, символизира същата идея както и Лотосът в ръката на Бодхисатва, възвестяващ Маха-Майа, майката на Гуатама, за раждането на Буда, Спасителя на Света. Също така Озирис и Хор постоянно са били изобразявани от египтяните във връзка с цвета на Лотоса в качеството им на слънчеви Богове или Богове на Огъня; както и Светият Дух досега е изобразяван с „огнени езици“ в „Деянията на Апостолите“.

 Източник: Светът на символите, Х.Енев

Допълнителна информация

Цветове

, ,

Материал

, , , , ,

Дизайнер

Варианти

, , , ,