Дървото на живота, против уроки

Дървото на живота, Ръчно изработена гривна против Уроки, плетка шамбала

Гривните против уроки с Червен конец – защитават от негативната енергия, помагат за постигане на желаните цели и са древен метод.

На всеки от нас се е случвало да бъде урочасан.

Един от най-изпитаните начини да се предпазите от зли очи, или недобронамерени хора е носенето на червен конец или гривна от червен конец и талисман за защита.

По правило гривната се връзва на лявата ръка на човека. Гривната против уроки също се носи на лявата ръка.

Тя трябва задължително да бъде в червен цвят, защото червеното се противопоставя на негативната енергия и лошите помисли.

Дървото на живота 

е символ на живот, могъщество, дълголетие, щедрост, търпение, покровителство. В неговата символика и боготворене намира отражение обожествяването на природата. Всяка култура има свое Дърво на живота. И всеки бог си има свое свещено дърво.

Едва ли е случано, но навсякъде по света могат да се видят дървета, превърнати в светилища, окичени с различни тотеми, талисмани, конци, парцалчета, гирлянди от цветя.

За много народи дървото е образ на света и на световната ос, около която се групира вселената. Такова е дървото Сейба или Яхче, което според маите расте в центъра на света и носи небесните слоеве. Те вярвали, че във всяка от четирите зони на света по едно такова дърво се издигало като крайъгълен стълб на небосвода. Игдрасил, космическото дърво на скандинавците, пък било огромен ясен. Боговете всеки ден се събирали на съвет под неговата сянка. А кипарисът бил за финикийците Дърво на живота.

Дървото въплъщава съюза между земята, в която впива корените си и от чиито богатства се храни, водата, която всмуква и отделя, въздуха в който протяга листата си и огъня на слънцето, под който расте и ражда своите плодове. То е и символ на многообразието в единството със своите многобройни клони, които излизат от един корен и отново се връщат в едното – семето от плода на клоните, от което ще се роди ново дърво. В него се проявява цялото, защото корените му са в земята, а клоните му се протягат към небето и така в едно се свързват двата свята – също като в човека. Дървото символизира също и женското начало, Великата майка – природата, извор на живот във всичките му форми. Затова често е изобразявано като стилизирана женска фигура. Вечнозеленото дърво олицетворява вечния живот, безсмъртния дух, вечността. А широколистното, което се променя през сезоните, е символ на непрестанно изменящия се и обновяващ се свят – живота, смъртта, възкресението, възпроизвеждането, животворното начало.

Дървото на познаниетоВ християнския рай расте забраненото Дърво на познанието. От ствола му после бил направен христовият кръст и оттам насетне то станало Дърво на живота. В „Битие” не се уточнява от какъв вид е било Дървото на познанието и това е дало известна свобода на трактовките при различните народи. Италианците и гърците се колебаели между смокиня и портокалово дърво, французите избрали ябълката. Но сигурно е, че тя е била истинско Дърво на познанието най-вече за Нютон, който под него формулирал идеята си за всеобщото притегляне.

Дървото носи символиката на възкръсването, защото през есента листата му опадват, а през пролетта от голите му клони покълва нов живот. С това значение е натоварено то и когато промените му през годишния цикъл са изобразявани в християнската иконопис. А когато е безплодно или изсъхнало, олицетворява грешника.

Дървото играе важна роля и в други религии. Индийските аскети и свети хора садху се събират под огромните корони на някой банян, там често се правят и малки светилища. Буда получил просветление под дървото Бо и то става символ на великото израстване.

На листата на вселенското дърво според исляма са написани имената на човеците, а ангелът на смъртта събира окапващите по волята на Аллах листа и отвежда определените да умрат. От едно дърво египетската богиня Хатор протягала на мъртвите или на тяхната летяща душа напитки и храна да се подкрепят. И шумерският бог на растенията Тамуз бил почитан като Дърво на живота. Дъбът бил за древните германци свещено дърво на бога на гръмотевиците, а за древните гърци – на върховния бог Зевс.
Всеки народ има свои предпочитания към определено дърво. В Китай на особена почит е прасковата, символ на дълголетието и безсмъртието. В Източна Азия и борът е дърво на живота, което и на преклонна възраст си оставало свежо и зелено. Най-традиционният символ на мъдростта и мира е маслиновото дърво, а известно е, че с венци от лаврово дърво овенчават победителите. Кедърът, чиято негниеща дървесина послужила за построяването на Соломоновия храм, е символ на сила, благородство, нетленност.

Палмово дървоВ Египет палмата е символ на щастие, изобилие и плодовитост и често може да се види в ръцете на богинята Изида. Гърците подарявали палмова клонка на победителите, с палмови клонки и „Осанна!” приветствали Исус в Ерусалим и те станали символ за духовен триумф.

А всички дървета, които раждат плодове, навсякъде са свещени. Не случайно те присъстват и в рая на всяка религия.

Плетката Шамбала

Шамбала (Тибетски: བདེ་འབྱུང་) е тайнствена земя, намираща се според повечето легенди някъде из Хималаите. Среща се и под името Агарта. В китайски, руски и тибетски митове за нея се говори като за обител на свръххора, подобни на Тайните учители на Блаватска. В ранни будистки текстове Шамбала се споменава като извор на езотерична мъдрост. Има много митове за нейното местонахождение. Китайците сочат планината Кунлон, предания от Близкия изток – Алтай.